Начало
За нас
Магазин
НОВО
продукция
Spirit of ARX
НОВО
Стрийминг
НА ЖИВО
Подкаст
СтарКрафтика
статии
Новини
Ревюта
Мисли
социални мрежи
.svg)
Краят на едно десетилетие се е увил в шалче и празнични лампички, и ни очаква на прага на новогодишната врата. Когато някой спомене ‘90, ние все още си мислим “а, да, преди десетина години”, ама… не баш. Времето си тече и настъпи моментът за равносметка!
Вместо списък тип “най-добрите игри”, ние решихме поотделно да разкажем кои са личните ни любимци и сърцеразтупвачи.
Благодарим сърдечно на C0ldMay за прекрасната заглавна картинка.
Безспорно играта, която промени целия ми гейм хоризонт, е Witcher 3. Тя смачка всичко, което преди това смятахме за качествено RPG, и постави основи, които до ден днешен трудно успяват да бъдат копирани, дали заради scope-a (размера на разработка), дали заради положеното старание. Император-бог Witcher.
В обратната посока в PRG жанра е друг highlight за мен. Diablo 3 успя да изстиска хиляди часове от мен и 40+ милиона други играчи. Очевидните проблеми настрана, никой не може да репликира лекотата, с която заглавието действа на сетивата на човек. Дотолкова, че е трудно да се раздроби в отделни аргументи какво кара геймплея да е на толкова високо равнище. Но ето го. Най-високо е.
Mass Effect 2 ще остане еталонът в action-RPG жанра и заглавието, към което да се стремят комерсиалните му колеги. Смесицата между двете думи в жанра е толкова перфектна, че е трудно да се определи къде приключва екшънът и къде — RPG-то. Донесе ми много емоция и десетки часове наслада. Бих жертвал близки хора за нещо подобно отново.
За да не изглеждам като някакъв RPG nerd, ще вкарам и Stardew Valley. Какво като има ролеви елементи? Можете ли да си гледате работата? Stardew е игра написана с любов и изиграна от мен с любов. Тя е романтичното предложение за брак от девелъпъра към едно прекрасно общество. Годините прекарани в разработка и годините допълнителна поддръжка коронясват заглавието като заслужило, в моят иначе изключително труден за влизане списък. Finally, some good fucking food.
God of War: Как изглежда перфектната игра.
No Man’s Sky: Най-солидният експеримент на индустрията.
Portal 2: Най-добрият и остроумен пъзел.
Kingdoms of Amalur: Един свят, видял края си преди да може да разцъфне до истинската си потенциална прелест.
The Legend of Zelda: Breath of the Wild: Игра, която не съм играл, но слагам ретроактивно в списъка си, защото знам колко ще ми хареса.
Portal 2: Най-най-най-любимата ми игра на всички времена! Много по-дълго съм играла World of Warcraft, но изживяването на Portal 2 го надминава по моите критерии. Уникална атмосфера, купища easter eggs, запомнящи се герои, пленителна история, страхотен гейм и левъл дизайн! Не случайно има толкова много емблематични герои, фрази, изображения и концепции, водещи началото си от този продукт.
Играла съм я и съм гледала как други хора я играят от край до край, но продължавам да тикам Portal “девственици” да я изживеят и седя да воайорствам до тях с часове. Жалко, че Valve не умеят да броят до 3.
Hearthstone: Бях привилегирована да играя HS още от Technical Alpha. Плени ме от първата минута. Прекарала съм срамно много часове в нея и тя беше причината за първото ми замисляне в живота дали да не започна да стриймвам — идеята ми беше да стриймвам Hearthstone, за да не се чувствам чак толкова зле, че губя всичкото време на света в тази игра. До ден днешен я ползвам за разтуха, убиване на време, чесане на мозък и вдигане на самочувствие...
Diablo III: Въпреки разногласията по темата за качествата на Diablo III, по моето скромно мнение в крайна сметка играта се получи епична. (Кратко отклонение: Трейлърът на Reaper of Souls е едно от най-badass нещата, които съм виждала в живота си досега.) Обожавам адското мазало по екрана, обожавам тръпката от намиране на легендарни предмети, обожавам усещането за прогрес… Подобно на Hearthstone, това е игра, която мога да играя като почивчица между задачи за 10 минути, а мога и в нея да унищожа няколко цели денонощия и хиляди демони.
Her Story: първата игра, която играх от този жанр, благодарение на което се запалих по него. Историята ме грабна още в началото и беше един невероятно интересен пъзел, чиито парченца трябва да откриеш дума по дума, видео по видео, и след това да ги подредиш, за да получиш цялата история и може би да разбереш какво е станало. Може би, защото дори след края, играта не ти казва точно какво се е случило, оставя те с това, което ти сам си навързал. За мен Her Story една от игрите, заради която започна да се обръща повече внимание на FMV жанра.
Stardew Valley: каквото е имало да се каже за тази игра, най-вероятно вече се е казало, затова няма смисъл да се повтаряме. Всички знаем колко е страхотна! Лесно изкара едни 100+ часа от мен и предвид мултиплейъра (който все още не съм пробвала) и големите ъпдейти (които продължават да излизат почти 4 години след пускането ѝ), няма да се изненадам, ако ме накара да вкарам поне още толкова. Ако искате нещо, с което да релаксирате, докато си развивате виртуалната ферма (сами или с приятели), Stardew Valley е играта за вас!
Surviving Mars: първоначално въобще не ме грабна, може би защото просто не успях да се разбера с геймплея :D Но след няколко месеца реших да я пробвам пак и с малко късмет и упорство, с изненада установих, че всъщност играта ме кефи изключително много и докосва на точните места грайндъра в мен :3 И така вече 260+ часа! Защото как може да оставиш играта преди да си разкрил всичките мистерии?!
Obduction, Quern, The Witness, Xing: различни по стил и изпълнение игри, но всичките ги свързва едно - пъзелите! И 4-те игри са прекрасни куестове за феновете на главоблъсканици, и ми достави огромно удоволствие да ги изиграя!
The Room: любима поредица с пъзелчета. Ако можех, бих я преигравала постоянно, но за момента я знам почти наизуст.
Islanders: защото кой не обича да си чеше OCD-то с редене на красиви островчета!
Raft, The Forest: сървайвъл игри, едната от които ще ви кара да бягате от канибали (и не само), а другата - да ръгате акула в муцуната, защото ви яде поредното парченце от сала! Бонусът е, че винаги може да си доведете приятели :3
Graveyard Keeper: по-мрачният Stardew Valley, с щипка черен хумор.
Minecraft е антитезата на десетилетието: семпла визия и още по-аскетско озвучение. Под наивните си одежди обаче тя крие геймплей, чиито откривателски дух и стимул към творчество съперничат — не, надминават — този на Лего.
Равни части дзен-разходка из Колорадския лес и смазващо зряла история за човешките страхове, които оживяват сред самотата, Firewatch доказа, че игри, разбираеми единствено с натрупан житейски опит, могат да съществуват.
Prey е научна фантастика, способна да обтегне нервите ви до краен предел във вакуумно-безчувствени стоманени коридори, да обостри въображението ви в сглобяването на сюжетния пъзел, и да ви въздигне от глупак до гении чрез отворената си към импровизации архитектура.
Nier: Automata е трагично неошлайфан диамант, чиито фасети хвърлят брилянтни отблясъци върху привидно несъвместими ареали — на философията на идентичността, гещалт психологията и жанровата еклектика във видеоигрите.
Pyre пречупва редица аксиоми на медиума: че спортна игра не може да е сюжетно ориентирана; че успяваш в игра, единствено ако я спечелиш; и че щастливият край е възможен, или дори желан от всички.
Замествайки безметежните приключения с меч и магия на 90-тарските класики с модерна, морално-сивкава амалгама на политика и теология, поредицата Pillars of Eternity подхожда с реверанс и прагматична еволюция към RPG-тата.
Dark Souls съумя да кръсти цял нов жанр, но и ни даде много повече: строг, но справедлив шамар от концентриран геймплей; учебник по дизайн на нива; и безмълвна, вледеняваща приказка за свят, който губи надеждата си пламък подир пламък.
Да станеш свидетел на стъпката “върху раменете на гиганти”, която на свой ред полага основите на нещо значимо, е привилегия. Divinity: Original Sin 2 направи това с RPG-тата, използвайки изометричните краски на предците си, но дарявайки ни с хипнотизираща свобода на действие.
Doom превърна древната поредица в достойна игра за десетилетието и даде необходимата адреналинова инжекция за FPS-ите, които дефинира.
Red Dead Redemption 2 е колкото пищен трибют към спагети уестърна, толкова и смайваща в разточителството си симулация на Дивия Запад.
God of War е притча за бащинството, изкована от геймплей, пред който и Хефест би склонил глава.
Двете страни на перфекционисткото кинематографично приключение, Uncharted 4 е ин-ът на The Last of Us-кият ян.
Persona 5 (и поредицата изобщо) е лъчът надежда в грохналия бехемот на jRPG-тата, давайки стилна бленда от визуална новела и походова баталия.
Западната ролева троица: отляво, лъкатушещата по твое усмотрение снежна сага Skyrim; отдясно, слаломът от sci-fi сценарии в Mass Effect 2; и перфектната им пресечна точка в белокосия лик на Witcher 3.
Overwatch FOREVER!
Undermine: Играта, която пускам почти всеки път, когато седна на компютъра. Винаги съм бил фен на roguelike игри, но тази истински успя да ми грабне сърцето. С прекрасната си графика и интересни механики, Undermine е перфектната игра, в която да прекарате както 10 минути и после да станете да си вършите други неща, така и 2 часа, в които да забравите кога сте седнали въобще и да се напънете с “още един рън” поне 3-4 пъти.
The Stanley Parable: Това е историята за човек, наречен Стенли. Стенли работеше за корпорация в голяма бизнес сграда, където той беше Служител #427. Работата на Служител #427 беше проста: той седеше на бюрото си и натискаше клавиши по клавиатурата… точно като мен. Тази игра ще ви разсмее, ще ви натъжи и като цяло ще си играе с емоциите ви. От доста време е на пазара (2013), но съвсем скоро (Q1 2020) ще излезе Deluxe версия (безплатна за притежателите на оригинала), която ще добави ново и свежо съдържание, както и още много начини да завършите играта.
Anno 1800: Една от малкото игри, които pre-order-нах и в която прекарах десетки часове! Създадох перфектното село, което да се издигне в голям индустриален град, занимаващ се с търговия и износ към други острови и фракции. Историята е завладяваща и интересна, и несъмнено си заслужава да я минеш, а дори и да не ти се занимава със сюжет — винаги можеш да играеш срещу хора в Multiplayer или срещу изкуствен интелект, който да те нашляпа малко след началото на сесията.
Raft: Измислил Даниел Дефо, героя Робинзон Крузо, и пратил го на остров сам — далече в Тихи океан… Ама не точно, защото не сме Робинзон Крузо, и през повечето време сме в морето, но схващате идеята. Това е една от по-хубавите survival игри. Можете спокойно да си седите на сала, да ловите риба, да ръчкате акулите с пръчка и да надграждате безкрайно своя сал, докато не стане на боен кораб.
The Forest: Перфектната игра, в която да се загубите с вашите приятели и да бягате от канибали почти нон-стоп.
Graveyard Keeper: Какво ли е да си гробар? Тази игра ще ви покаже, или поне до известна степен…
Cuphead: Стилистиката на играта е невероятно добра и е рисувана на ръка, а на моменти е по-трудна дори и от Dark Souls — заслужава си всеки цент и всяка минута.
Тук ще изненадам теб, читателю, като дам короната на Counter-Strike: Global Offensive. Да, нали? Уатафак. Последно време има негативен фийдбек към CSGO, но нека припомня, че през 2012 г. Valve, освен че изгладиха всички гънки по CS, успяха тотално да променят сферите на електронните спортове и виртуалните магазини за игри. CS:GO е със семпли правила и е изцяло базирана на човешкото време за реакция и логика, което я прави най-утвърдения и доходоносен електронен спорт до момента.
Едно от най-добрите single-player изживявания, които съм имал някога, дължа на God of War (2018) (другите са преди 2010). Играта е изпипана и в най-малките детайли и като цяло е всичко, което бих искал в игра: имам малка брадва и вилнея в суровия свят на скандинавската митология. Историята е оригинална и виртуозно изкривява митологията, за да създаде едно истинско парче изкуство. Титлата “Игра на 2018” беше абсолютно заслужена, “Игра на десетилетието” също би била оправдана.
The Legend of Zelda: Breath of the Wild е нещото, което всеки Зелда фен е искал, а не е знаел че го иска. За мен лично има и нотка на носталгия, тъй като франчайзът, бидейки 2 години по-дърт от мен, е нещо, с което съм израсъл. И въпреки това, да ходиш из света на Hyrule, свободен да косиш трева и да ловиш щурците, които изскачат от нея, които по-късно да направиш на еликсир, е най-релаксиращото и въпреки това интригуващо усещане. Също така, обичам да цепя дърва, докато се въртя с брадва, да бера ябълки за коня си, да запаля тревата и от горещия въздух да полетя с планера си. Само трябва да внимавам да не нося метални предмети, докато има буря, за да не ме тресне гръм. You get the point, към настоящия момент имам 215 часа в BOTW, с тенденция за още нарастване, което е най-многото прекарани часове в sandbox игричка в живота ми.
Ако трябва да избера само едно заглавие, то това би било Spec Ops: The Line. Военен шуутър, който критикува военните шуутъри. Доказателство, че ако имаш истински силна история с ясно изразени послание и тематики, то може да ти се оправдаят слабият геймплей и техническите недодяланости. Дълго време ще се спори за качествата и недостатъците на The Line, като очаквам да се превърне в задължителна цел за всеки изгряващ критик/есеист така, както са Bioshock и Far Cry 2.
Пристрастията ми са ясни — RE2 Remake заслужава да се спомене обективно само заради това, че вдигна стандарта в отношение качествени римейкове. Успешно превеждане на деветдесетарски гейм дизайн и геймплей в съвременна обвивка. Толкова успешно, че даже започнаха да му дават GOTY награди!
От едно ARPG искам три неща — да мога да го играя casual, в single player и без да се затормозявам. В това отношение давам наградата ARPG на 2010-те на Grim Dawn за прекрасните часове заедно. Тя можеше да отиде при Torchlight 2, но духовният наследник на Titan Quest ми начеса крастата в пъти по-добре.
Ще завърша със странен избор, но го давам с негативна причина — Dead Space 3. Първата 60-доларова ААА игра, която вкара в себе си микротранзакции и монетизации така, както ги мразим днес. Не ми убягва иронията, че в историята ѝ става дума за древни, елдрически създания, които идват да унищожат всичко, което обичаме.
Amnesia: The Dark Descent: Отрочето на инди хорър боговете Frictional Games, което павира пътя за слендъри, аутласти, P.T.-та и т.н.
Bloodborne: Единствената добра лъвкравтска игра. Точка.
The Evil Within: Последната игра на Шинджи Миками като режисьор, която се оказа диамант, но за съжаление нешлифован.
Detention: Брутална смеска между исторически и свръхестествен ужас от Тайван.
Resident Evil 7: Biohazard: Славното завръщане на поредицата към нейните хорър корени.
Prey (2017): Последният писък (в космоса) от краткотрайния ренесанс на жанра Immersion Sim.
Ori and The Blind Forest: Надали има учудени. Храбрата история на крехкото създание на светлината съумя без ред диалог да ме разплаче едва с първите си 10 минути. Волята и саможертвите на немите горски създания изпъкват на фона на умиращия им дом и те карат да вярваш, че може би, *може би*, ако си имал търпението и нервите да стигнеш до края на онова водно ниво в дървото, то все пак има шанс да успееш и в живота. Музиката е плаха и игрива, и кара сърчицето ти да трепти с детско вълнение, а графиката е бонбон — буквално най-красивата игра, която съм играла.
The Talos Principle: От всичко изиграно през последната декада, The Talos Principle насажда в мен най-дълбокото чувство за спокойствие. Бавно и необезпокоено пърхаш от пъзел на пъзел и се спираш точно там, където на теб ти се иска; нито конкретен ред, нито зор никой ти не дава. Свръхреалистична на външен вид, The Talos Principle впряга добре дошъл минимализъм едновременно в атмосферата и сюжета си.
Quern: Прекрасен, класически куест. Феновете на поредицата Myst ще открият приятел в това заглавие. Разнообразни локации, разнообразни пъзели, и не забравяй куестаджийската тетрадка преди да започнеш! Отчасти Quern е тук и от сантимент. С нея по свой си начин изпратих другар, който така и не успя да разреши загадките ѝ.
Journey: Самото име обобщава адски добре цялата игра. Една зима, изпаднала в особено неприятна дупка, прекарах три дни на дивана, преигравайки едночасовата Journey отново и отново. Пъстра и бистра, играта те кара сам да интерпретираш историята и поуките ѝ.
Други любимци, които бих искала поне да спомена, са Primordia, Contrast, The Wolf Among Us, Pillars of Eternity, Pokémon GO и Lost Ember (която още дори не съм завършила по време на писането на този материал, но точно тъй ловко ме сви в обятията си).
Мисля да започна с едно име – Ецио Аудиторе! Да, става дума за Assassin’s Creed Brotherhood. Спрях се точно на него, защото по мое мнение това е Assassin’s Creed II на стероиди. Страхотни битки, невероятни преследвания с коне и каруци, изпробване на чисто новите произведения на Да Винчи, отварянето на безброй магазинчета из градските улици, по чиито покриви тичаш с все сила, с цел да помогнеш на обикновени граждани, които по-късно стават твои ученици, и всичко това — поднесено в прекрасно пресъздадената атмосфера на средновековен Рим.
След приключенията ни в Рим се пренасяме в Москва, и по-точно — под нея. Виждате едва-едва през запотените стъкла на противогаза, чувате пукането на гайгеровия брояч и броите последните си останали патронки, чудейки се дали да ги използвате, за да убиете мутиралия плъх зад ъгъла, или да си купите хляб на следващата станция (ако стигнеш до там жив). Предполагам, че вече се сещате — намирате се в московското Метро 2033/2034/2035. Не мога да кажа коя от трите е най-добра, тъй като и в трите игри си изкарах чудесно. Освен гореописаната случка, много ми допадат разговорите с хората из станциите, фактът, че можеш да модифицираш оръжията си (особено в Exodus), разнообразието на съществата, които те искат мъртъв, и още много други дребни детайли, които съм сигурен, че и ти си забелязал. Като за финал ще добавя, че, благодарение на страхотно пресъздадените история и атмосфера, поредицата Метро стои твърдо в моето топ 3 на десетилетието!
И като завършек на списъка си поставям World of Tanks като ММО-то, което ме държи прикован пред мониторите почти ежедневно. Тази игра успя да ме спечели с много елементи, като голямото разнообразие от танкове, картите базирани на реални местности от времето на Втората световна война, постоянното добавяне на нов контент, голямото количество „специални събития“, конкурентния режим, възможността да прилагаш разнообразие от стратегии срещу реални играчи, потенциала да използваш знанията си за силните и слабите страни на вражеските машини, страхотни камуфлажи, кланови битки (15 играчи под командването на един командир) и много други. Накратко — изключително комплексна игра.
Много набързо искам да спомена още няколко заглавия, на които съм отделил време през годините, като Battlefield 3, PlayerUnknown's Battlegrounds, Tom Clancy's Ghost Recon: Wildlands, DOOM и The Middle-earth: Shadow of Mordor.
