На първо място – аз не съм психолог, нито съм невролог. Всичко, което ще прочетеш тук, е преди всичко лично – но все пак, стремящо се да бъде добре информирано – мнение. Това е, може би, първият и последен път, в който ще ме видиш да говоря за безспорно сериозна тема, касаеща ни на нива много над „Какво е искал да каже гейм-дизайнерът с тази механика?“. Просто защото, колкото и да се дразня/им на медиите и навиците им да представят дори най-бегло играещият игри човек като някаква форма на отрепка, не е като да не си знаем стоката. Из интернет пространството са изписани много, ама тонове материали, и са къде по-добре и обективно написани от субективните ми слова. Но нямаше да съм Бай ти Вълчо, ако не ти дам нещо, за което да захапеш! Няма да се опитвам да защитавам нещо, което няма нужда от защита. Няма нужда и да се оправдаваш, че играеш игри. На тоя свят има хора, които нарушават закони, че да дръпнат социално напред; оръжия търгувани над нас, под маса, с хора в прицел. Има къде-къде по-ужасяващи неща от това, че малкият Гошко играе Fortnite. Просто играеш игри – толкоз. Ако на някого му е хрумнало да всява морална паника из обществото на твой гръб – това е техен морален провал, както и на тези, които ще му повярват безрезервно. Но по темата. Имам няколко въпроса:

‍

Защо пием?
Защо пушим?
Защо четем книги?
Гледаме филми?
Играем игри?
Спортуваме?

‍

Отговорите варират, но всички имат една обща нишка; един споделен ствол ДНК, в чийто двоен хеликс е изписано с код и ген „защото търсим временно бягство от реалността“. Забий нос в книга, пусни очите си по символите и позволи съзнанието да изтръгне мастилото от хартията, да го попие като почва – дъжд, и като етър да го материализира в главата ти. Тялото ти не се движи, ръцете ти са заковани на „авто-пилот“ със зададено движение „дръж лист, от време на време обръщай страница“. Диванът изчезва изпод теб и вече си някъде другаде. Наем, досаден шеф, мрънкащ съсед, кофти бивше гадже – всичко това отива на заден план. Вече си Гералт, Муад Диб, Хари Потър, Бай Ганьо… Вече си някой друг, без да си него. Изживяванията на героя рефлектират твоите, животът му обогатява твоя. Мъстиш за Нед Старк, но мъдростта от листата ти е показала защо пичът малко или много сам си е виновен.

‍

‍

‍

С последния параграф мога да вляза в гимназиален конкурс „Любовта към Четенето“, и сигурно ще го спечеля. Изкуството и опиатите имат едно общо нещо – и двете могат да те изкарат от тоя свят за известно време. Проблемът е целта: понякога тя е естетическа, понякога – анестетическа. Натряскай се като говедо в някоя квартална кръчма и после си събирай достойнството и портфейла от земята; прекарай цяла нощ в някоя азеротска таверна и посрещни слънцето с кръгове около очите си, по-черни от тези на пандата монах 120 левъл, която мейнваш. На пръв поглед – това са две различни неща. Едно е да пиеш като говедо, друго е да играеш до ранни зори. Вредят по свой собствен начин, но това, което ги предизвиква, е едно и също.

‍

Бягаме от реалността не само за да си починем, но и защото не можем да я понесем. Никой здрав човек, в добро умствено състояние, не посяга към цигари или алкохол, освен ако няма социален натиск от средата, в която се намира. Никой не се „зарибява“ по видеоигри, просто защото. Има предостатъчно средностатистически Ванки и Иванки, които „цъкат за кеф.“

‍

Пак казвам, не съм химик, нито психолог, нито невролог. Това, което мога да кажа преспокойно, без да съм такъв, е това, което вече е пределно ясно на всеки човек с общи познания по биология. Мозъкът е мускул, който си иска разгряването, но той е просто една сива пихтия, строго зависима от химическите процеси, които протичат в нея. Орган, мек колкото червата и сърцето ти. И си има причина от всички органи точно той да е капсулиран в главата, затворен зад твърда кост и закодирани инстинкти за самосъхранение. Когато те нападнат група хулигани, кое е действието, което винаги извършваш първо? Да обгърнеш главата си с ръце. Една по-сериозна щета, един химикал с няколко грама по-малко съдържание и вече си с проблем. Дори не споменавам други фактори, като характерна податливост към зависимости, което си е тема за чисто нов материал в различен сайт от този. Пази си главата, човече! Пази си главата!

‍

‍

‍

‍

И стигам до зависимостите. Всяко нещо в умерени количества е полезно. Змийска отрова в лек, или 90-минутно LAN парти с приятелите в добре прекарано време. Такива ми ти неща. Разковничето е удоволствието. Когато си зависим, ти търсиш доза ендорфин, която да ти срита мозъка в състояние на щастие, но с време нужната доза се повишава. Това важи за всякаква форма на зависимост, независимо от обекта на желание. Освен, може би, наркотиците, които са опасни – моля те,стой далеч от тях.

‍

Игрите, обаче. Вече живеем във времена, в които игрите се правят не от дизайнери, а по поръчка на корпоративни копеленца, които не се интересуват от това в какво състояние ще си. Само погледни мобилния пазар: уж игри с правила и дизайн, които обаче са осакатени до безбожие от монетизация, жадуваща порфтейла и кредитната ти карта. Това не са игри – това са капани; това са кутии на Скинър, които искат времето ти. Пази се от тях, както се пазиш от всяко друго нещо, което иска живота ти, че да продължи своя. Естествено, има и добри заглавия, но едно е да инвестираш 100 милиона долара в игра, която ще се продаде един път за 60 гущерчета, друго е да инвестираш 25 в нещо, което ще ти доведе много повече.

‍

Отново, мярка му е майката. Не позволявай това, което харесваш, да се превърне в зависимост, защото тогава то спира да бъде за удоволствие. Точно както, когато си лудо-влюбен в човека до теб, ти не можеш да се насладиш на връзката ви, защото си зависим от него. Ти не си половинка, ти си зависим. Ти не си геймър, ти си човек, който има нужда от своите 5 часа безмозъчен грайнд. Ти не си естет на алкохола – ти си прост пияница. Ти не си човек, който обича да чете – ти си онзи герой, за когото Далчев пише в стихотворението си „Книгите“.

‍

‍

‍

‍

Имал си проблем – искал си да избягаш, но не бягай завинаги. Не е лесно, знам. В съвременния свят е много по-лесно да се пристрастиш към нещо – било то алкохол или интернет. Просто това са времената, в които живеем. Неща, които са непонятни за раслите преди нас, за нас са реалността, в която краката ни крачат и ръцете ни махат. Но, грижи се за себе си. Познай себе си и къде са ти спънките. Ако усетиш, че играеш нещо прекалено много – спри се сам. Ако усетиш, че прекаляваш с алкохола – спри се сам. Ако не можеш – потърси помощ. Сериозен съм – потърси помощ. Разпитай, потърси. Не забравяй – зависимостта понякога е просто симптом на по-голям проблем. Никой не е имунизиран срещу това. Нито простият човек, нито известната личност. Не го казвам като някой, който е минал през някакви тежки драми, не. Казвам го като човек, който е усетил накъде го дърпа въжето, когато – подобно на всеки друг човек – съм се оказал в неприятна ситуация, от която на пръв поглед няма изход. Но сериозно, най-сигурно потърси помощ.

‍

Човек прави две неща добре: това, което трябва да прави, и това, което обича да прави. Не превръщай удоволствията си в зависимост, защото тогава ще трябва да търсиш друга любов, и ще го кажа отново… грижи се за себе си.

‍