Какво прави една игра Метроидвания (Metroidvania)? Терминът, разбира се, идва от две култови гейм поредици - Metroid и Castlevania - и тяхното нечисто сношение в един разнообразен, но лесно разпознаваем жанр-мелез. Той се отличава с отдалечената си, двуизмерна переспектива (т.нар. sidescroll), с многото скачане по опасни платформи, с многото екшън с ефектни босове, но най-вече - с постепенното отключване на масивна карта чрез специални предмети или умения, намирани в хода на приключението. Имало едно време, когато игрите в стила на Metroid и Castlevania бяха кът, и за феновете на жанра беше суша, спасявана единствено в морето от ретро.

Вълната на инди-заглавия след 2010 обаче връща жанра към живот, при това с шокова терапия. Този август, лето 2018, излиза по една такава качествена игра всяка седмица.

Успех с изиграването, а дотогава - един бърз поглед върху всяка:

‍

Chasm (31 юли - PS4, PC, Vita)

‍

‍

Конвенционалният трейлър не успява да предаде силата на Chasm - тя се крие в процедурно генерираните светове. Не всичко в тези светове е случайно наредено - играта има своите пипнати истории, герои, босове и предмети по пътя - но начинът им на подредба е силно разджуркан всеки път, когато нагазите в дълбините му. Подземните лабиринти на играта са положени върху стабилната основа от предварително зададени “парчета от пъзела”, напаснати от авторите - а те хитро са предвидили и seed за всеки нов свят, за да може да споделяте най-яките рънове с дружки.

‍

Dead Cells (7 август - PS4, Switch, PC, Xbox One)

‍

‍

По-авантюристично настроените от вас са срещали това заглавие в Early Access още преди година, и ако сте видели на какво е способна играта - значи сте титани на волята, за да изчакате официалното ѝ пускане в Steam. Играта има една от най-плавните, разнообразни и плакнещи очите бойни системи в жанра - изваяни до степен, която е способна да спечели и най-върлия анти-Souls привърженик да прости липсата на чекпойнти и перманентната смърт в играта.

Препоръчвам с три ръце и късата анимация, с която създателите Motion Twin отбелязаха release-a. Хумористичният ѝ поглед върху привичките на жанра ще усмихнат всекиго.

‍

Death’s Gambit (14 август - PS4, PC)

‍

‍

Ако някой ми беше показал запис на Death’s Gambit без повече обяснения, напълно бих повярвал, че може да е фенски пиксел арт mash-up на Dark Souls със Shadow of the Colossus. Подобно на неотдавнашния Salt & Sanctuary, Death’s Gambit черпи с пълни шепи от култовата поредица на FromSoftware, плискайки кофите с вдъхновение по 2D стена. Дори да е откровен клонинг обаче, играта изглежда смайващо добре, с детайлни сцени и пленително живи герои и врагове… пък и не е като Souls-подобния жанр да е пренаситен и да не търпи още претенденти в ринга. Остава само да видим как се усещат битките, които - вярвам ще се съгласите - са най-важното нещо в тези игри.

‍

Guacemelee 2 (21 август - PS4, PC)

‍

‍

Умно избягвайки свръх-сериозните, мракобесни краски на колегите си в жанра, Guacamelee опонира с пъстра палитра, чаровен мариачи саундтрак и много, ама много забавен геймплей. Очевидно доказалата се рецепта си заслужи продължение, което обещава много повече ъпъркъти, бесни пилета и тортила чипс с гуакамоле. Играта умело флиртува с мексиканските си корени, вкарвайки геймплей елементи като гладиаторски “лучадор” битки и кокоши трансформации, и ги редува с по-традиционни геймплей подобрения като разнообразна ъпгрейд система и ко-оп до 4 играчи.

‍

Та, както споменах - цели четири игри! При това стават шест, ако имате Nintendo Switch и броите портовете:

Salt & Sanctuary (2 август)

‍

‍

Iconoclasts (2 август)

‍

‍

Някой някъде беше казал, че много на хубаво не е на хубаво, но нямам време да ровя кой беше. Зает съм да тренирам пиксел-прецизни платформени скокове.