Историята започва с един колега в офиса, който доста разпалено описа как цяла събота и неделя е прекарал в обикалянето на "dungeon"-и, и как е загубил целия си прогрес в неделя вечерта, поради определени непредвидени обстоятелства, довели до смъртта на цялата му група. Стана ми малко смешно, тъй като геймърският глас в главата ми тихо измрънка "noob", но също така и се заинтересовах от потенциала на подобна игра (и как мога да докажа превъзходството си пред колегата, като не допусна да умре елитната ми група от закоравели изследователи).

Няма да коментирам как играта изключително бързо се озова на компютъра ми, и как не разбрах кога мина полунощ. Само ще спомена, че на следващия ден за пръв път от години ми се наложи да пия кафе, за да изпълня работните си задължения.

‍

‍

Darkest Dungeon (ще я наричам ДД за по-просто) е разработена от Red Hook Studios походова ролева игра със система за битки, наподобяваща тази на Final Fantasy и стоте хиляди RPGMaker игри, плъзнали по Steam през последните години. Но нека това не ви обезкуражава, защото приликата с тези игри е само теоретична. В ДД (окей, това звучи доста зле, ще си я наричам Darkest Dungeon) поемаш ролята на Наследника на рода и собственоръчно трябва да възвърнеш славата на дома си, използвайки поне стотина невинни приключенци по пътя към Победата.

Играта започва с обобщение на споменатата вече история, като същевременно тактично показва най-силната си страна - Разказвача. Пресипналият делови глас на възрастен мъж (който очевидно е на изцяло медена диета от поне 10 години насам) те следва през 99% от Darkest Dungeon и лесно може да се сметне за най-доброто нещо в играта. Храбро смея да отбележа, че този 1%, в който Разказвачът не те следва, е изключително забележим и показва именно колко е важен неговият глас. Но преди да си кажете, "ей к'во тоя ми хвали нек’ва игра, 'щото имала добър глас", нека стигнем до същността ѝ!

Освен че е походова ролева игра, Darkest Dungeon проявява елементи на стратегия от типа на HOMM III, където притежаваш град и го развиваш, за да поддържаш армията си. Армията в играта се състои от цветущ набор разнообразни психопати, всеки по-луд от предишния, готови да ти служат, само за да усетят тръпката на приключението.

‍

‍

Както предполага името, основата на играта е в обикаляне по тъмни... тъмници, като всяка подобна обиколка е прогрес към развитието на споменатата по-горе армия от психопати и строежа на управлявания град. На пръв поглед, доста стандартен grind fest: едни и същи мисии с едни и същи счупени герои, за да се изкарат някакви ресурси, които да правят героите по-силни... Да, обаче не. Най-уникалната черта на Darkest Dungeon е имплементирането на стрес в битките. Освен че трябва да се грижиш всеки от героите ти да има повече от 0 кръв, трябва и доста често да питаш всеки от тях дали случайно не е изпаднал в депресия.

‍

Стресът в играта е представен изключително добре и играе особено важна роля. Дебелият грозен глигано-човек стабилно се бутна в лечителката ти? Стрес за цялата група. Кръстоносецът ти реши да пие вода от не много чиста локва? Стрес, натравяне и купища негативни ефекти за него. Забравил си да купиш факли и в момента е толкова тъмно, че хората ти се препъват един в друг? Стрес, стрес и приличен брой неприятни коментари от цялата група.

‍

‍

Но какво става, ако се натрупа прекалено много стрес? Тогава човек осъзнава, че мазохизмът е форма на превъзходство. Всеки от героите, при натрупване на 100 точки стрес, е подложен на т.н. virtue check. Когато това се случи, героят започва сериозно да обмисля смисъла на живота и в 3/4 случая осъзнава, че светът е гаден, животът - безсмислен и Мария от IV-и Г клас не знае какво е изпуснала. И така, смелият кръстоносец се поддава на стреса и става "мазохист": започва сам да решава кога ще се бие, наточва меча си с помощта на собствената си кожа и после смело се провиква на враговете да хванат, аджеба, да го бият само него. От ужасяващата гледка нашата лечителка ще се откаже от познанията си по лечение и става 'плашлива'. Все гледа да седи в края на групата, често си пропуска хода, и - “О, този звук е доста странен, не мислите ли?”.

‍

Darkest Dungeon предлага нов, необичаен поглед върху походовите битки с изпипаните си елементи на управление и изграждане на стратегия. Враговете, подобно на наемниците, са разнообразни - по-високите нива на тъмниците имат различни и по-трудни врагове, има предостатъчен брой битки с босове и всичко това води до кулминация в самия Darkest Dungeon - най-трудният куест в играта, служещ за фигуративен "край".

Лесно се губят доволен брой часове в събирането на злато и ресурси за града, и често човек се намира в емоционалното състояние “само още един куест”.

‍