‍

Действие I: Спри ме, ако го знаеш тоя виц

Намествам се в креслото пред големия екран и първата мисъл, която ми минава през главата, е “we live in a society” (Ние живеем в общество – прев. авт.). Цинично меменце, често срещано в комбинация с образа на Жокера, чийто символ на герой, показващ „всичко нередно“ в обществото ни, служи за контрапункт на коментари от сорта на „Ох, колко много си зяпаме в телефоните.“ Един вид че критиката на обществото е точно толкова куха и проблематична, колкото самото то.

‍

Почесвам се зад врата, докато сконфузено си вадя гореспоменатото устройство, че да го превключа на самолетен режим по инструкция на огромния надпис на екрана. Докато извършвам това действие, преминавам през вече редовния ми ритуал да си прочистя съзнанието от очаквания – точно както дегустатор на вино пречиства небцето си преди следващата чаша. Проблемът, обаче е, че не мога – трудно ми е да откача една дребна мисъл в задната част на главата ми, която досадно ми шепти… неща.

‍

‍

Никой не си е намерил времето на улицата, а това е вече трети параграф на текста, а аз още не съм казал нищо за филма. Накратко: гледай го, добър е. Влез с нагласата да гледаш прекрасна актьорска игра от Хоакин Финикс – ще останеш доволен. Ако си конкретно фен на Жокера като герой, то този филм е абсолютно задължителен за теб и нищо в него няма да ти се стори слабо. Няма нужда да четеш повече.

‍

Жокерът е идеално заснет филм. Цветовата му гама е прекрасна. Хоакин Финикс изнася цялото нещо на хърбавия си гръб (свалил е 24 килограма за тази роля) и преспокойно мога да кажа, че си заслужава парите само заради неговата актьорска игра. Робърт Де Ниро е в тоя филм, но през цялото време имаш усещането, че е там колкото да свърже тематично някой неща от филма с влиянията му, защото честно – Де Ниро май просто е отишъл на снимачната площадка, колкото да си прибере заплатата. Не ме разбирай погрешно – ролята му е свежарска и приятна, но истината е, че няма какво толкова да направи с нея, дори и да иска.

‍

‍

Действие II: Знаеш ли как ги получих тия хвалби?

‍

Целият Готам е базиран на Ню Йорк от късните 70 – ранни 80 на миналия век, включително градският разпад и престъпленията по улиците. То тогава се развива и действието на филма, де – най-голям издайник за това бидейки факта, че всички пушат навсякъде по всяко време. Допълнително затвърдено от начина, по който се изписва заглавието на филма и избраният шрифт за финалните надписи, които директно имитират филми от онзи период. Декорите и реквизита са на изключително добро и високо ниво. Можеш само да плакнеш очи в графитите по стените, старите телевизори и задължителните към тях VCR-ки.

‍

Това е визуално изчистен филм. Дори и да има компютърни ефекти, те са до такава степен забити на заден фон, че едвам си личат. Акцентът лежи твърдо върху актьорите, като си запазва зрелищата за финала, където те носят най-емоционална тежест. Говорейки за емоционална тежест – може да си прочел някъде, че това било филм, изпълнен с насилие. Всъщност – не чак толкова. Просто повечето сцени на насилие са представени с емоционална тежест, която придава катарзис на действията, издигайки ги на нива над обикновеното „пуцай куме“. Един момент, трябва пак да заглуша шептящия глас от главата ми. Нещо куца свръх сериозно и колкото ми се иска да го изблъскам от главата си, че просто да се насладя на филма – не мога.

‍

‍

Хоакин Финикс е абсолютно съкровище и отдадеността му към ролята е изпълнена с равно огромни дози страст и професионализъм. Това не е просто изключително добър актьор от висок калибър, който играе комиксова роля, че да вкара едни кинти в банката. Това е актьор, който се е отдал на това да направи добър филм и си личи. Всяка една усмивка, всяко нервно движение, всеки маниашки смях и всяко болезнено хриптене след него – всичко от-до е изиграно с цел и сърце. Щом самият Марк Хамил се е изказал позитивно по темата – смятай сам.

‍

ДОБРЕ ДОШЪЛ В СПОЙЛЕРОВО, ОТТУК НАДОЛУ ЩЕ СИ ГОВОРИМ ЗА НЕЩА ОТ ФИЛМА, КОИТО СА СПОЙЛЕРИ И СПОЙЛВАТ… ЗАЩОТО СА СПОЙЛЕРИ. СПРИ ДА ЧЕТЕШ, АКО НЕ ОБИЧАШ СПОЙЛЕРИ. АКО НЯМАШ ПРОБЛЕМ СЪС СПОЙЛЕРИТЕ, ИЛИ СИ ГЛЕДАЛ ВЕЧЕ ФИЛМА – ЧЕТИ СПОКОЙНО СПОЙЛЕРИТЕ, КОИТО СПОЙЛВАТ ФИЛМА!!! ПРЕДУПРЕЖДАВАМ, СПОЙЛЕРИ!

‍

‍

Действие III: Тоя филм съм го гледал?

‍

Прочете ли, че ще има спойлери? Защото ще има спойлери. Сигурен ли си, че искаш да бъдеш спойлван? Окей. Последно предупреждение – СПОЙЛЕРИ!

‍

Жокерът черпи с шепи от филми като Шофьор на Такси, Кралят на Комедията и като цяло психо-трилъри от време оно, които разчитат на размиване границата между реалност и фантазия. Преди Жокерът да стане Жокерът, той е пич на име Артър Флек, който следва същата идея за името си, като тази на Травис Бикъл от Таксито. И двамата имат солидни, твърди първи имена, последвани от фамилии, които звучат по… слаб начин. И двамата са социално изолирани шматки, които си говорят сами в стаята и не знаят, какво да правят с живота си. Ролята на Де Ниро е пряко свързана с тези препратки, защото служи повече като затвърдяване на съществуването им.

‍

Има го елемента на „Това истина ли е, кое е истина“, но ми изстина търпението в един момент. Можеш много лесно да познаеш, кога нещо е реалност и кога – фантазия. Всеки път, когато нещо изглежда твърде весело за да е реално – значи не е. Филмът ползва това в своя полза като активно те кара да се чудиш, дали финалът изобщо е истински, което… вече сме го гледали. Вече сме го гледали и то по същия начин. 

‍

‍

Танцувалните изпълнения на Хоакин, бидейки абсолютно съвършенство, напомнят твърде много на тези от Апокалипсис Сега. Градският разпад, освен че напомня на някакъв исторически период на държава, в която не живеем, тежко напомня и на деградацията на околната среда в Стълбата на Якоб, подобно и на стълбата – основна тематика е бавното, постепенно уронване и дялкане на главния герой, докато от него не остане нищо. Шегаджийчев дори ми напомни и за Birdie (1984), където войната във Виетнам и последвалото нехайство към ветераните от страна на обществото са представени като падението, както на един средностатистически човек, така и на странния чудак-гений.

‍

И тук този шепот, който гъделичка като игла ухото ми от началото на филма се врязва в тъпанчетата ми като нож. 

‍

Жокерът… е безсмислен филм. Той не казва нищо. Той не служи за нищо и всякаква форма на политически или социален коментар е безсмислена, защото нищо не е конкретно. Това е просто филм за Жокера, който му дава някакъв произход. Точка. Добре заснет, но безсмислен… Имитира психотрилърите от време оно за да постигне трудно-постижимото: да даде интересен произход на герой, който работи най-добре като природна сила без задна история. И не казва нищо за нищо. Освен ако ти не искаш да почнеш да виждаш неща. Оу уал! Колегата му му даде пистолет! Много е лошо да даваме оръжия на психично-болни ммм-хмм! Оу уал! Протестиращите се обръщат срещу маститите кинтаджии, които управляват града! Това не го ли гледахме вече с движението „Окупирай“? Дори няма да споменавам това с чернокожата самотна майка. Просто… не. Отказвам.

‍

Да,  режисьорът бил казал „Исках да вкарам ЕСТЕНСКИ ФЕЛМ в студията.“ Пич, правил си трилогията „Последният Ергенски Запой“ (The Hangover). Целият ти филм се крепи на това, че Хоакин Финикс е божествен актьор. Взел си някакви култови класики от време оно, направил си смеска от тях и си го представил пред пичовете от DC, знаейки че цялата война между Марвел и тях се крепи на принципа “They go high, we go low.” Те правят бомбастични филми-за-всички, ние правим високо-концептуални grimdark такива.

‍

‍

Действие IV: Ние живеем в общество!

‍

Признавам си – изпитах личен кеф от това да видя Финикс да играе Жокера. Облечен в 80-тарска интерпретация на облеклото на героя, запалил цигара, подскачащ по улиците, докато всичко се срива покрай него. И се почувствах сякаш съм аз, разхождащ се из филмовата индустрия на съвремието. Едно малко нищожно човече, насилен участник в културно-пазарната война на развлекателна индустрия от държава, в която кракът ми няма да стъпи сигурно до края на кратките ми дни на тази планета.

‍

‍

Политическо-социални коментари от Сульо и Пульо, ментални гимнастики за хикс и игрек. Псевдо-анализи, прикрити зад подканващи кликове заглавия и минимум 10 минутни видеа в тубата, че да се вземе приход от реклами за нещо, което е trending в момента. Живеем в общество, дами и господа! Живеем в общество, в което малко по-мрачна от обикновено интерпретация на комиксов герой минава за социална критика. Защото това Е комиксов филм с най-гнусния sequel bait, който съм виждал в последните години. Какво става накрая на филма? Протестите водят до сцената с разстрела на семейство Уейн и оцеляването на миничето, което ще порасне да бъде играно от Робърт Патинсън след две години в The Batman. Мерси!

‍

Това ми е проблемът. Това не е истински филм, маскиран като комиксов филм. Това е комиксов филм, маскиран като истински филм. Поредната лента, която въпреки стойностите си, е просто там да направи една камара пари, без да иска да каже нещо сериозно. Ако влезеш с идеята да гледаш нещо смислено… търсиш го на грешното място – смисъл не е продуктът на Marvel и DC, зрелището е. Няма измама, но има шега… и тя е за сметката на всеки, който вижда този филм като нещо различно от поредното бойно поле в безкрайното мерене на пришки между Уарнър и Дисни.