“Спят лошо самодръжците”, е писал Шекспир повече от 400 години преди Ni No Kuni 2 да си проправи път до конзоли и персонални компютри. Тежестта на продължението да надмине предшественика е нещо осезаемо и никак различно от това, което гнети неопитния монарх. Първата Ni No Kuni ни потопи в простичката, но ефективна комбинация от анимационен Ghibli чар, Покемон-подобно опитомяване на фантастични зверове и изпитана походова традиция — комбинация, която ефективно ѝ завоюва статуса на обичана RPG класика от поколението на PlayStation 3. Продължението гради върху основите на формулата — неостаряваща класическа аниме визия, история за прехода от дете във възрастен, и тонове, тонове цветна фантазия — но и се стреми да подобри и обогати всеки друг аспект на поредицата. Остава големият въпрос — наследява ли достойно престола, или е позорно детронирана?

‍

‍

‍

‍История

‍

‍Ni No Kuni 2 започва с интригуваща, дори плашещо актуална предпоставка: Роланд, президент на модерна нация с американско излъчване, пада жертва на унищожителна ракетна атака, на път към опит за мирни преговори в реалност, уморена от войни. Наместо очакваната смърт, той е необяснимо пренесен във “Втори Свят” (заглавният Ni No Kuni) — фантастична реалност, която е на ръба на свой собствен съдбовен момент. Кралство Динг Донг Дел (не се шегувам) е в навечерието на преврат, и младият принц Еван е на път да загуби престола на скоро загиналия си баща. Роланд и Еван организират необичаен съюз и смело бягство, давайки началото не само на план да възстановят справедливостта, но също и на мила, негласна бащино-синовна връзка по пътя им от едно размирно царство до друго.

‍

‍

‍

Грандиозната цел е да се построи от нулата царство, в което “всеки ще живее щастливо до края на дните си”, изковавайки съюз с всичките големи кралства по света. Войната и страданието няма да съществуват, ако всички са обединени под едно знаме, обяснява Еван — невръстният и темпераментен двигател на сюжета - докато Роланд се опитва да го приземи, и служи като спойка с потенциално по-възрастната аудитория на играта.

‍

Забравете за каквито и да било намеци за деспотизъм в тяхното начинание; историята никога не кривва от правия път и е детска приказка до мозъка на костите си. Персонажите са праволинейни, семпли и безкористно добри. Моралната сивота напълно отсъства от Втория Свят; всъщност, почти няма място и за мрака - всяка грешка може да бъде поправена, всеки грях е просто плод на заблуждение, и всеки злодей може да намери изкупление, ако героите вярват достатъчно силно.

‍

Не е прекалено трудно да повярваме, че младият, наивен и пълен до козирката с идеали Еван може да превъзмогне жаждата за мъст и да я превърне в желание да съгради ново и по-добро царство. Това блажено невежество е в пъти по-трудно обаче, когато трябва да се отнесе до целия свят. Може да го наречете захаросано до отврат, и няма да сгрешите. Ала е толкова рядка гледка - вселена толкова влюбена в концепциите си за доброта и изкупление — че може дори да се възприеме като свежа, ако я погледнем от друг ъгъл. Помага също, че — подобно на всички добри приказки — има оттенъци на възрастни тематики: изпод игривото антропоморфно лустро, царствата се борят с открит расизъм, работническо унижение, публично наблюдение. Тези теми остават неразгърнати, но дават ценен нюанс на един почти двуизмерен свят.

‍

‍

‍

‍

Що се отнася до главната кампания, историята се движи с добра скорост — никога не оставя героите твърде дълго в една точка, и бързо превключва между пъстри пейзажи и фантастични създания в стегнат, 35-часов пакет. Този подход обаче не е без своите недостатъци; с изключение на Роланд и Еван, на останалите членове на екипа се полага единствено кратко представяне и къса сюжетна арка, преди сръчно да бъдат скрити на заден фон, без повече развитие или личен коментар за събитията в играта. И макар сюжетът да заслужава похвала за това, че цени времето ни както малко jRPG-та правят, той предозира със структурата си до точката на скованост. Ni No Kuni 2 никога не се разделя с линейното “представяне на царство — ключово местно подземие — бос битка — изкупление на лошия”, което става досадно предвидимо. Светът е пълен до козирката със странични задачи, особено в централните градове, където местните обитатели ви сипват от тях с цели черпаци - всичко това в съзнателен опит да се подсилят колекционерските стремежи в играта. Страничните задачи са още по-семпли и от главния сюжет, свеждайки се до лов на глави или носене на чаркове в 9 от 10 случая. Чаровните и хумористични описания на тези занимавки са единственото им спасение, но дори те не могат да разсеят усещането за ранно ММО, докато ги циклите.‍

‍

Знаете ли, че? Никак не е изненадващо, че създателите на Ni No Kuni 2, Level-5, показват умения в ММО териториите. В скорошно интервю с Bandai Namco, президентът на компанията Акихиро Хино намекна за тяхното желание да създадат заглавие с ММО-мащаб за 20-тата годишнина на студиото.

‍

‍

‍

‍Геймплей

‍

‍Безспорно най-непосредствената и изненадваща промяна в Ni No Kuni 2 спрямо предшественика ѝ е бойната система. Сраженията чрез зверове наместници, знаков аспект на първата игра, е заменен с първична бойна система лице в лице. Поради това, фантастичните питомци от първата игра са заместени с богат асортимент “обърканчета” (свободен превод на higgledies), които заемат помощническа функция зад кулисите, наместо фронтовата линия. Походовият стил на оригинала пък е заменен с плавен, реалновремеви екшън. Въпросният преход към по-разчупени баталии отваря цял нов спектър от възможности за действие. Всеки герой може да носи и свободно да превключва между три близкобойни оръжия, чиято мощ набъбва и се отприщва чрез специални умения. Може да нанасяте леки атаки, които да покачват ресурсите за умения по-бързо, или тежки - за повече щети. Може да чакълите по враговете отдалеч с бързи стрели или куршуми, или да задържите изстрелите за допълнителни ефекти. Атаките на врагове с широк обхват могат да се прескачат, а фокусираните им атаки срещу един герой - ловко да се избегнат. И за капак на всичко това, можете да засипете бойното поле с богат набор от мана-консумиращи магии и умения, всяко със своите характерни обхват, размах и стихиен елемент.

‍

Свободата на контрол върху персонажите е затвърдена с отличен триизмерен аспект на битките - с летящи опоненти, които да съборите на земята, с ярко предадени вражески движения, които да избегнете, с higgledy (хѝгълди) сборища, които да достигнете и активирате, че даже и витаещо кълбо допълнителна мощ, която ловко да хванете. Подготовката за битка също има своята дълбочина, и чрез сполучливо именования “Тактико-Ръчкатор” (Tactics Tweaker) екран, можете да подсилите атаките си срещу определен вид врагове, да укрепите защитите си срещу различните елементи и статус ефекти, че дори да предпочетете едни награди от битка пред други - било то екстра предмети, опит, злато или материали. И ако трябва да оценя вкупом всички споменати фактори, Ni No Kuni 2 предлага едни от най-сполучливите jRPG битки, които съм докосвал в последните години, и тяхното изпълнение ще служи за пример както на следващи игри от поредицата, така и на конкуренцията.

‍

‍

‍

‍

Разходките из шарения Втори Свят и изпипаните сражения в него са главният, но само един от трите основни компонента на играта. Броени часове след началото, тя ви запознава със градоустройствения геймплей, в който разменяте отделна царска валута за нови сгради и намиращите се вътре ъпгрейди, които подобряват героите. Тук се намесва и вербуването на нови жители, като страничните задачи вклинени в главния сюжет често възнаграждават с нов гражданин, подходящ работник за една или друга сграда. Макар да не се налага да влагате прекалено много време в работа по царството си, има няколко сюжетни точки, чийто прогрес е заключен зад определено развитие на подопечните ви земи. Самата игра подсказва тук-там да обърнете внимание на поданиците си (най-малко между ключовите сюжетни моменти), така че послушното изприпкване до двореца за поръчка на някоя и друга сграда или ъпгрейд ще ви е от голяма полза. Ако не го сторите, рискувате да се изправите пред строене на килограм, а Ni No Kuni 2 далеч не е подходяща за това със своите фейсбук-игра строежи, заемащи 20-40 минути реално време.

‍

Третият стълб на геймплея са т.нар. “схватки” (skirmishes), безспорно най-недопечената част от играта. Тези псевдо-големи битки се развиват от переспективата на отдалечена камера и предлагат ултра-опростено RTS изживяване. Вместо да давате конкретни команди, въртите малки отряди около оста на лидерска единица, стараейки се да контрирате вражеските пълчища по метода на камък-ножица-хартия. Няколко допълнителни елемента придават щипка дълбочина на заниманието, с тактически структури за превземане или специфични умения на отрядите, които да използвате в сгоден момент - ала липсата на прецизен контрол, мигновеният разпад в пълен хаос и откровено грозната презентация на тези схватки ги правят най-вече досаден времегуб. И макар да можете да пропуснете голямата част от тези схватки, не може да ги пренебрегнете напълно - отрядите трябва да покачват нива, и неизбежни сблъсъци към края на играта ще ви накарат горко да съжалявате, ако сте ги отлагали дотогава.

‍

‍

‍

‍

Независимо от индивидуалните си качества, и трите стълба на геймплея споделят една обща, много явна черта; спасителен пояс за едни, и непреодолим минус за други. Ni No Kuni 2 е една много, много лесна игра. Необяснимото кастриране на предизвикателствата в играта хвърля сянка върху качеството и дълбочината на иначе прекрасно прекроената бойна система. Защо да настройвате фино способностите си преди битка, ако газите враговете без усилие? Защо да пренареждате higgledy композицията, ако тяхното влияние върху резултата ще е почти нулево? Защо да задълбавате в развитието на града, ако намерените под път и над път екипировка и консумативи са повече от достатъчни? Защо да диверсифицирате армията си, ако може да скалъпите схватките между далекобойните атаки и глупавото AI? Дори играта да е насочена главно към по-невръстна аудитория, няма извинение за липсата на настройки за трудност, каквито ще е добре да се появят поне като част от season pass-a.

‍

Има още един, силно зависим от индивидуалния вкус аспект на геймплея: удивителния фокус върху колекционерския, обсебващ до пълен завършек дух на играта, който изкушава със зашеметяващия си инструментариум от виртуални “пощенски марки” за събиране. Сражавате се в допълнителни битки, за да запълните “списъка със зверове”. Навигирате през странични подземия за инак недостъпни награди. Колекционирате редки материали, от които да сътворите нови оръжия, брони и магии. Събирате граждани за царството си. Издирвате higgledie-та за бойния си репертоар. Ще се наложи да обикаляте даже и за партитури, които ви отключват списък с музиката на играта. Играта е снабдена с почти неизчерпаем поток от нови списъци за запълване и кутийки за отмятане, и вземайки предвид колко важен бе този аспект за първата игра, то в продължението заклетите му фенове ще намерят купища удоволствие.

‍

‍

‍

‍Презентация

‍

‍Ni No Kuni 2 се изправя пред нелека визуална задача, с предшественик окрилен от едно от най-разпознаваемите и обичани анимационни колективи в Япония - студио Ghibli. Макар самото студио да не е директно намесено този път, ключов персонал - най-вече главният аниматор и дизайнер на персонажи Йошиуки Момосе - участва в целия креативен процес, и ръководи така или иначе провереният усет на девелъпърите от Level-5 в нужното за един запомнящ се Ghibli свят. Крайният резултат е очарователен, жив и спонтанен декор, който майсторски си служи с четката на светосъздаването и резултира в любимата ми част от Ni No Kuni 2. Всяка главна локация, всяко разумно или диво същество, всеки детайл на въображаемите култури носи радост при откритието му. Единствено съжалявам, че е невъзможно да се види собственото ни царство от същата близка переспектива, която предоставят другите - наместо това го гледаме от спартански постната далечна переспектива, която сме свикнали да виждаме на голямата карта на света. Важно е да се отбележи, че играта е изпипана в техническото си поведение, и предлага разкошния си аниме детайл в почти непоклатими 60 FPS както в двете си PS4 версии, така и в безпогрешния си PC порт.

‍

За съжаление, световната карта е отявлено разочарование, особено контрастирана с прекрасната обстановка в същинските местности на играта. Level-5 необяснимо изоставят стилизираният, подобен на акварел пейзаж и аватарите в пълен ръст, заменяйки ги с дразнещото комбо на чиби-състав върху полу-реалистичен декор. Предвид колко време се прекарва от гледната точка на световната карта (тя се използва и по време на схватките, и докато строите царството си), грозният събрат на сюжетните локации е труден за игнориране.

‍

‍

‍

‍

Музиката е на Ghibli-ветерана Джо Хисаиши, познат от някои от най-добрите творби на студиото, и си личи: тя е пълна с живот и характер, със запомнящи се мелодии, преливащи една в друга, за да подчертаят настроението на текущата локация. Джазовата, мистериозна тема на Goldpaw, минорното величие на Hydropolis, играещите струни на Broadleaf - както и много, много други - ще останат в главата ви дълго след като ги напуснете. Уви, централната тема на Ni No Kuni е доста преекспонирана - със сигурност заради липса на бюджет или време, но безспорен проблем; бегло различните й вариации не разсейват вкусът на повторение. Тук-там пък има дисонанс между музиката и случващото се на екрана, със заплашителни теми раздиращи тишината на мирни разходки в пустошта - но това се преглъщаше лесно, с оглед индивидуалните качества на композициите.

‍

Перлата в короната на RPG-озвучението са диалозите, а тези в Ni No Kuni 2 са от високо качество. Ала считайте това за половин похвала, тъй като озвучените диалози не се срещат често. Само най-главните моменти в сюжета са обогатени с гласове, а дори те изчезват и се появяват по средата на диалога без особена логика. Голямата част от експозицията е сервирана с шепи чист текст, плюс неутрална реплика като “Добре!”, “Така ли?”, “Хмм...” и прочее, колкото за привкус. Такъв подход може да се простѝ в нискобюджетни инди заглавия или тежки откъм предистория и диалози западни RPG-та от kickstart-нат тип. Не може обаче да се прости в семпли истории от детска приказка, сервирани на премиум цена, като Ni No Kuni 2.

‍

‍

‍

‍

‍З‍авършващи Думи

‍

‍Ni No Kuni 2 пренася в магическо, чутовно място. Обожавах изследването на всеки ъгъл от рисувания ѝ свят; играта успя да събуди най-добрите ми спомени от Отнесени от Духовете и Принцеса Мононоке, същевременно творейки своя собствена и достойна митология и вселена. С новооткритата си, динамична бойна система играта улавя дишащата, анимирана динамика още по-добре от предшественика си. Има и един неусетен, почти терапевтичен аспект на колекционерството; дух, който успешно те примамва да намериш “само още един гражданин”, “само още една сграда”, “само още едно странично подземие”. Но на обратната страна на монетата се крият слабостите на (липсващата) трудност и на посредствените строежни и военни механики, които пасват на царствената тема, но куцат откъм изпълнение. Там е и фактът, че трябва съзнателно да отстъпиш и да се абстрахираш, за да ти хареса простичката история и суховатите странични задачи. Събрани заедно, тези обстоятелства далеч не правят желаното перфектно царство. Все още не е известно какво ще донесе season pass-a (който струва още 20 върху регулярната 60-доларова цена), и дали той ще допринесе или ще отнеме още от силните страни на играта. Засега, мога да препоръчам Ni No Kuni 2 само на заклетите jRPG фенове, гладни да заситят своите колекционерски щения.