Мина 2017 и остави след себе си изключително голям брой забавни и запомнящи се игри. Въпреки че гейминг индустрията се сблъска с lootbox-овете в тяхната най-коварна форма, на бойното поле се появиха игри, показващи пътя към по-светло бъдеще. Nintendo Switch се роди и заедно с него - две от най-добре приетите и изключително пристрастяващи игри – Zelda: Breath of the Wild и Super Mario Odyssey. Nier: Automata впечатли с историята си, а Horizon Zero Dawn представи нов поглед върху вече познат жанр.

‍

И за коя от най-добрите игри на 2017 съм решил да говоря днес?

‍

Заклевам се, че не съм weeaboo!

‍

Doki Doki Literature Club! (DDLC) е безплатна игра в Steam (как може да пропуснеш авантата?), създадена от Team Salvato. На пръв поглед, доста скучен дейтинг симулатор. Има всички характеристики на подобна игра – няколко странно нарисувани момиченца с твърде големи очи (и поне едно от които с доволни аспекти), километри текст за четене и 3-4 различни фонови рисунки. Може спокойно да се сравни с отегчителна презентация на студент в 3-ти курс, който просто много обича да рисува аниме момиченца.

‍

Та защо ви губя времето с нещо подобно?

‍

‍

Най-тихото и срамежливо хлапе е най-човекоядно.

‍

Преди да продължим напред, държа да отбележа, че DDLC не е игра за хора, които лесно се смущават или са склонни към депресия. Честно. Предупредени сте. Ама наистина.

‍

Има една малка причина да използвам фразата „на пръв поглед“ при първоначалното ми описание на DDLC. Всъщност, причината е сравнително голяма, но е препоръчително да не говорим за нея. Както не говорим за онази случка във ваната, когато беше на 14, например.

‍

И преди да се издразните и да започнете да ме хулите за това, че не правя ревю на някоя от многото други прекрасни игри от 2017 г., ще спра със странните аналогии и ще кажа директно какво трябва да знаете за DDLC:

Нищо. Не се шегувам. Колкото по-малко знаете, толкова по-добре. Играта е олицетворение на класическия дейтинг симулатор, като същевременно го пародира и извежда на преден план много нестандартни и често притеснителни гледни точки.

‍

Е, браво, много хубаво ревю, 5/7! Говори за игра, за която не трябва да се говори. Чудно! Нямам търпение да направи ревю на Half-Life 3!

‍

Тъй де, няма да разказвам какво, аджеба, прави тази игра толкова интересна, но мога да ви кажа с каква застройка (две яйца и щипка сол) да се приготвите за нея.

‍

На първо място, трябва да се погледнете в огледалото и да се попитате – „Абе аз мога ли да търпя тия “аниме” неща?“. Ако отговорът ви е „Да“, честито, преминахте първия тест! Сега се замислете кога последно сте чели книга. Преди 5-6 години? Заспали сте на третата страница? Ммм... може би няма да ви хареса.

‍

‍

Отговаряте на изискванията? Окей, геймплей!

‍

Както вече споменах неколкократно, играта е дейтинг симулатор, в който главният герой избира кое от 4-те момичета ще „ухажва“. Играта се разделя на няколко дни, като след всеки ден се сблъскваш с реалния „геймплей“ – цъкаш 20 различни думи, които да сформират поема! Всяка дума има определено значение за различните момичета, като момичето с най-много думи прекарва следващия ден с теб. Не, не по този начин! Просто вършите някакви училищни дейности заедно...

‍

Естествено, DDLC основно представлява четене на диалози между теб и някое момиче, или между самите момичета, като от време на време има възможност за избор на отговори. Последствията от решенията, направени в играта, не се появяват веднага, но имат определена тежест.

‍

Играта има доста приятна музика и те кара да се отпуснеш и да се потопиш в атмосферата на историята. За съжаление, самите герои нямат озвучение, но това не отнема прекалено много от цялостната картина.

‍

‍

Стереотипи за по-запознатите

‍

По-запознатите фенове на аниме индустрията (заклевам се, че не съм) лесно могат да разпознаят стереотипите на момичетата. Срамежливата девойка със странния вкус към хорър книги или нисичкото и симпатично момиче, което говори много и иска да докаже, че „големината няма значение“, например. Пародията на дейтинг симулатора се забелязва още в началото и ще доведе до няколко доста комични ситуации.

‍

Всичко това е меката и приятна основа на DDLC. Отдайте ѝ се, отпуснете се, харесайте си някое момиче и научете нейната историята. И не се замисляйте над предупрежденията, които отправих в началото! Че какво толкова лошо може да се случи? Всичко е спокойно и приятно и релаксиращо...

‍

Може би има много яки секс сцени и просто искат да ги замаскират…?

‍

Като финални думи искам да отбележа, че Doki Doki Literature Club! смело стои до другите изключителни игри, излезли през 2017. Историята и драмата, обтегнати около заглавието, те карат дълго време да обмисляш случилото се. Нещо те подтиква да си кажеш „чакай да опитам отново“ и започваш пак, променяйки нещо дребно всеки път. Прекарах около 3 часа в гледане на една и съща картинка (не, нямам предвид действие, развиващо се на един фон, а буквално една и съща неподвижна картинка), и ми беше интересно!

‍

Друг е въпросът, че не съм ходил скоро на психиатър и може ма-а-алко да ми се е разхлопала дъската.