Природата е зелена, есента е гореща, а отборни шутър игри ще продължават да се правят. Lawbreakers е поредният опит в жанра, но този път – с нещо специално! Зад заглавието стои не кой да е, а самият Той! Клиф Блезински (Cliff Bleszinski), in the flesh. Бащата на Gears of War и татко на Unreal Tournament (бел. Ред. - и на Jazz Jack Rabbit!) (бел. Ав. - на никого не му дреме за Джаз!). С неговите атласки плешки, надали Lawbreakers ще бъде подминат от гейм медиите, а по този начин – и от геймърите. А по този начин – и от нас. Но какво ново и добре-полирано-старо предлага тази лъскава игрица? Нека видим в следващото изречение, съчетано с приятен нов абзац.

Туториалът

‍

За туториал разработчиците са пуснали няколко Youtube видеа в клиента на играта и една “прави каквото искаш в мен“ карта. Т.е. не научих нищо. Продължаваме натам.

‍

‍

Повече кръв и по-малко гравитация

‍

Нека срежем директно в преследването, както се казва на един западен език. В Lawbreakers играят два отбора с по няколко класа войници, чиято цел е да изпълнят задачата на картата, в която се намират. Лее се много 16+ кръв, набират се сериозни скорости, надвишаващи стандартите в сегашните отборни шутъри, и понякога дори се изпълняват задачите от горе-посочените карти. Двата отбора са озаглавени „Law“ и „Breakers“ (схващате ли? Law-Breakers? Ха? Ха.) и всеки от тях си служи с 9 различни класа с по 1-2 оръжия, 2 базови умения и едно ултимативно такова.

Щях да пиша по нещо за тях, но в течение на времето осъзнах, че разликите са просто „различен режим на стреляне“. Един с ракети, един с автоматично оръжие, един мята гранати... До болка познати опити за разнообразие. В играта има точно един клас, който може да лекува и той го прави с натискането на един бутон. Г-н Клиф не е искал „някой постоянно да седи отстрани и да лекува. Просто не е забавно!“. Вместо това, този, който може да лекува, e същият, който ползва гранатомет. Гранатомет, чието ползване е като да се опиташ да вкараш кош с перце за федербал. Много по-забавен геймплей! Не е като играта да се върти около това, че големи зони по картите нямат гравитация. И като стана дума...

‍

‍

Картите не са много големи, доста генерално sci-fi ориентирани, бързи за разучаване, на практика еднакви естетически и абсолютен хаос, когато става въпрос за геймплей. В сърцето на всяка карта, там където трябва да се изпълни задачата от режима ѝ, е анти-гравитационната зона. Играчите се реят свободно и е абсолютен, безнадежден хаос. В часовете, в които се наслаждавах на Lawbreakers, усетих, че просто няма да го бъде да си имаш някаква стратегия, освен ако не играеш с 4 приятеля, чиято ясна цел е да са топка на Смъртта около теб, докато ти носиш флага/сферата/каквото е там. Като оставим настрана целта на картите, имам реално само една – но за късмет, гигантска – критика към играта.

Нещото, към което гледам с нетърпение в отборните игри; моментът, който изпълва организма ми с адреналин и наистина показва кои са играчите, заслужаващи овации, и гласовете на съотборниците им накрая на рунда: така нареченият brawling*!

*brawling – мелето между два отбора на стратегически места по картата, където се вижда ясно кой отбор надделява чрез ползване на умения, cooldowns и правилно позициониране.

В Lawbreakers на практика няма brawling. Има стреляне, има битки, но няма brawling. Разработчиците са се постарали да избегнат тази част от геймплея с няколко дръзки идеи. Играчите умират за около секунда-две след срещата с противник и след това търчат с невъобразима скорост към следващия си гроб. Нивата са супер шарени, а шарени са и героите. Специално на мен ми беше много трудно да видя противник, ако той не се движи или мерникът ми не застане по случайност над него, за да го издаде. А кой противник видях? Войникът! Кой... кой войник? Не знам. Един от тях. Всичките са еднакви. Нямам никаква представа по кого стрелям, докато той не стреля обратно, за да идентифицирам оръжието му, а така и класа му.

‍

‍

Поне е шарено

‍

Нека обърнем и малко поглед към възнаграждението на играча. За какво се борим и за какво печелим тези точки и тези „експириънси“ и други термини. Ами, в тази игра има кутии! В тези кутии има Неща.

В края на всяка игра играчите получават оценка за това колко добре са се справили по буквобалната американска система. Колкото по-висока оценка – толкова повече опит! Колкото повече опит – толкова повече нива за играча. А едно ниво отключва една кутия. В една кутия има 4 предмета с разнооразно качество. Предметите могат да бъдат разни спрейчета, декали, аватари, картинки, които да се лепят по оръжията, кожи за самите оръжия и разбира се – кожи за героите!

‍

‍

Трябва да призная, че кожите за герои и някои от кожите за оръжия са много привлекателни и от моя скромен опит се падаха сравнително често. Всеки от класовете и техните близнаци от другата страна на закона си имат отделни скинове, които трябва да се отключат поотделно. Не всички обаче са с различни модели. Системата е замислена така: най-ниско качество loot (Advanced) дава най-малко пипнатия модел. Всички други модели от това качество са еднакви, но кожата е различна. На следващото ниво на качество (Superior), моделът е подобрен и отново има няколко интересни кожи. Плана върви така и с двете по-високи качества – Exotic и Boss. Последното дава доста яки модели и само 2-3 кожи. Като цяло системата е готина. Моделите и кожите са готини. Яко.

Но тъй като играта е first-person shooter, играчът никога няма да види тези модели в играта (освен тези на оръжията), а противникът пък ще ги види в далечината за точно 2 секунди, преди да ви пръсне главата. Е, поне се виждат накрая, когато спечелите играта (ако спечелите!).

‍

‍

Вижуълизейшън

‍

Играта е приятна за окото. Мога доста да се разходя по картите и да видя интересни гледки. Дори се разсеях на няколко пъти от геймплея (понеже е толкова интересен...) и обърнах камерата към някакви декори, които изглеждаха прекрасно. В Lawbreakers обаче няма и секунда време, в което играчът да има време и да се озърне в пипнатите детайли. В настройките на играта пък можем да видим много приятно разнообразие от опции, от които честно казано съм много доволен. Хората зад заглавието са свършили работа в този аспект.

Звукът също е на ниво, като изключим едно дребно, дребно детайлче. Почти всичко в играта е чисто и просто омраза и нейното изливане. Всички звуци, които героите издават, и всички анонси са толкова стерилни и безхарактерни, че нямах никаква представа нито кой ги издава, нито защо. Не ме и интересуваше. Като цяло това не е проблем на департамента за звук, но в крайна сметка смятам, че и те са имали думата за нещо. Или не са? Не знам. За жалост резултатът е, че героите са абсолютно копие един на друг и всички диалози помежду тях са кой е по-добрият убиец, кой е по-точният снайпер, кой е по-по-най. Едно от много неща, които разработчиците може да се ослушат о̀ Blizzard-ските си колеги и техния продукт в лигата на Lawbreakers.

‍

‍

Aftermath

‍

Хайпът около тази игра бе нещо друго. Достатъчно е, че Клифи Б. бе закачен към нея. Ще възроди ли тя отборните шутър игри? Ами, то... аз не знаех, че са били загинали. Но тъй де. Нямаше критик, който да не излезе изпод дъските на пода и да не напише ревю на игричката. И какво да видиш? Играта има предимно добри отзиви. Със сигурност обаче самата аудитория ще каже нещо по-различно. Я да видим в Steam… Хм. Само положителни ревюта? Може би ако скролнем малко по-надолу. Може би още малко... Още малко? Ти да видиш. Само позитивни, след позитивни, след позитивни ревюта. Явно съм се объркал и съм се изкефил. Или съм играл нещо друго. Но за финал май ще оставя едно видео:

‍

Оценка: Не/10.

‍

13/01/2018: И-и-и-и само ще оставя това тук.